Работохолик

Работиш ти от мрак
чак до вечерния здрак,
забравил за другари,
любови и буквари.
Забравил, че дори
Земята се върти
и сменят се сезони
(и потници с блузони).
Не виждаш светлина
(освен над теб неона),
не виждаш цветове
(windows-ът е зелен).
Ни мирис на цветя,
ни полет на листа,
ни песента на птички...
А ти като пчеличка
се трудиш ден след ден...
и нощ... безкрай преуморен...

А някога си беше жив...