Петък

Отново е петък и чакам копнежно
за глътката въздух със капка надежда.
За блясък от слънце, преплетен в косите,
за конски копита, във пясък зарити...
За партия сън без излишни кошмари,
за телефонен звън без да ме попари,
за миг без да бързам, да тичам излишно,
за миг, във който дори да не мисля...
Да забравя дори, че е само за миг...