Отказвам да тиктакам по часовник,
сърцето ми свой ритъм си избра
и явно ни началник, ни чиновник
не ставам - трябва ми гора.
Отказвам в рамки от бетон да се поместя,
душата ми лети в простора син
и нейде във гората аз ще се преместя,
в останалите "сини" планини.
На воля да препускам по поляни
от истински пораснала трева,
да пеят птички, вместо врани
по кофите с буклук да се редят.
Да дишам въздуха без примес от олово,
вода да пия от планинската река.
И да не надничат зад стъклото
съседите отсреща, докато се облека.
Проблеми ... от метлата
Преди 14 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар