петък, 18 септември 2009 г.

*****

Минавам по тротоара и гледам със насмешка.
Какво? Кого? Живота! Със старата си дрешка
отивам да се трудя. Пари? Какви пари! Защо?
За чест и за признание. Парите са ненужно зло.
Признание ли? От кого? Ми от колегите, от шефа...
Нали по 10 часа дневно все затуй се трепя...
Получи ли? Какво получи? Ами, получих...
Работих доста, вече се научих...

Няма коментари:

Публикуване на коментар